Под черните платна на анархията
На кого е изгодно разбойничеството край бреговете на Сомалия

Независимое военное обозрение
2010-05-14 / Владимир Лещенко - журналист.


снимка: wikipedia.org

Скорошното освобождение на танкера „Московски университет” от пиратите в Аденския залив с помощта на бойния кораб „Маршал Шапошников” стана своеобразен подарък за Деня на Победата от страна на нашите военни моряци и предизвика най-разнообразни коментари – дори иронични подсмихвания в смисъл, че днес руския флот може да се „радва” само на победи над подобни противници.

Но това събитие така си и остана, по същество,  единствено „информационен повод”. В същото време въпроса за безопасността на мореплаването е достатъчно значителен – и сам по себе си, и като индикатор на проблемите, съществуващи в глобалния свят.

Всъщност, морското разбойничество не е изчезвало никога – даже през благополучните 80-те години. Понякога се е стигало до стотина само отбелязани пиратски нападения на година. Обаче, те не са представлявали сериозна опасност за международното корабоплаване.

И ето, че сега положението рязко се промени. Това е важно да се разбере – в Сомалия не просто се появи още един анклав на морското разбойничество: за първи път от времето на знаменитата с безнаказаността си пиратска карибска Тортуга, явлението направи качествен скок, практически излизайки на държавно ниво.

ТЕРИТОРИЯТА НА ХАОСА

Съвременната Сомалия – това е класически пример на „несъстоялата се държава” (всъщност този термин за първи път широко се употребява във връзка именно с тази страна). След падането на правителството на Сиад Барра през 1991 г. в Сомалия не съществува централна власт. Опитът на САЩ, получили мандат от ООН, да се въведе ред се провали с гръм и трясък – победилите малко по-рано в студената война отстъпват пред лошо организираните бунтовници (този позорен провал става широко известен на целия свят благодарение на филма „Black Hawk Down”).

3 окт. 1993 - битка на улиците на Могадишу между
американски рейнджъри и местни бунтовници
[източник wikipedia.org]

Формално съществуващата сомалийска власт е Преходното федерално правителство (ПФП), което не контролира както трябва дори столицата. При това, за разлика от други държави, местната власт преминава в ръцете не на полевите командири или лидерите на сепаратистките групировки, а, ако може така да се каже, се спуска още по-ниско – на нивото на семейно-родовите кланове, действащи на основата на политико-правната система „хир”. (Любопитно е, че това предизвиква възторга на антиглобалисти и разни леви интелектуалци на Запад.) Именно с тези кланове, наброяващи понякога няколко хиляди души, си имаме работа, когато стане въпрос за сомалийското пиратство. Фактически, в онези краища възникна даже не пиратска република, а цял такъв конгломерат.

И въпреки че пиратството в Източна Африка няма чак толкова дълга история, той вече стана едва ли не най-големия по мащаб в света – съгласно доклада на Международното морско бюро за миналата 2009 година, до 40% от нападенията срещу съдове в Световния океан се падат именно на Аденския залив и съседните с него води. През лятото на 2008 г. Съвета за безопастност на ООН разреши на чуждестранните военни кораби да патрулират териториалните води на Сомалия, а скоро след това се обръща с призив к страните, които имат възможност, да предоставят военни кораби за борба с пиратите. (В момента в региона се намират кораби на Русия, НАТО, Индия, Китай, Япония и Ю. Корея.) Въпреки това може да се отбележи, че международната борба с пиратите във водите на Сомалия се проваля успешно – броя на нападенията през миналата година се удвои. И проблемът е близо до това да се превърне в заплаха за свободата на глобалното мореплаване.  

Миналата година само за откупи за кораби и екипажи морските компании са изразходвали близо 100 млн. долара. В това число не влиза изплащането на негласните суми – за право за безопасно преминаване, – по неофициалните данни на Интерпол, тази практика се разпространява все повече. Местната икономика вече в много отношения разчита на пиратските доходи – именно благодарение на тях тънещата в нищета Сомалия по ниво на мобилната връзка е сред лидерите на африканския континент и дори, както констатират международните експерти, се оказва една от страните на т.нар. „Черна Африка”, където се наблюдава ръст на средната продължителност на живота. (Така че да се очаква, че аборигените ще се откажат доброволно от своя „морски занаят”, получавайки порция хуманитарна помощ, съдейки по заявленията на някои експерти, е просто наивно.) Има информация, че някои собственици на морски съдове се опитват да насъскват пиратите срещу конкурентите си, за да саботират бизнеса им. Разширява се и географската зона на действията на сомалийските корсари: те атакуват кораби не само край бреговете на съседните Кения и Йемен, но даже вече и във водите ня Танзания, Оман, Сейшелите. Все по-често те имат на разположение не стари моторни баркаси, а модерни катери с подводни крила. При това, най-вероятно, сомалийските кланове работят в тесен контакт с международните престъпни мрежи – във всеки случай грабителите проявяват поразителна осведоменост относно характера на товарите, за това до колко кораба е защитен срещу нападение, и за това какъв откуп могат да платят за него, при положение, че отвличаните съдове пристигат от целия свят.  

Ако се добави и споменатия интерес към „сомалийския опит” на разнообразните групировки на леви радикали и анархисти и възможното използване на „корсарските републики” в политическите игри на различните държави – перспективите явно не са много приятни. Особено ако се има предвид, че именно в този район минава един от маршрутите за превоз на нефт от Близкия Изток в Европа. Накрая, има информация, че и ислямските радикали нямат нищо против взаимоизгодните сделки с „флибустиерите на анархията”, както вече ги нарича западната преса. Например, появиха се сведения, че ал Кайда обмисля варианти да минира Баб-ел-Мандебския пролив и да атакува танкерите именно опирайки се на местните пирати.

Аденският залив [източник: forum.globaltimes.cn]

АНТИПИРАТСКАТА ЗАДЪНЕНА УЛИЦА

Натрапва се обезпокоителен извод: за радикално решение на проблема ще е нужен пълен разгром на анархично-бандитското образование, в което е превърната Сомалия, пълноценна хуманитарна интервенция и реконструкция на страната или като вариант, страните, които се образуват на територията му.

Естествено, в момента нито една държава няма да се реши да направи това – още е паметно бягството на САЩ от Сомалия, освен това Вашингтон се готви да напусне много по-важния в стратегически план Ирак. Така че засега, явно, ще се наложи да се ограничаваме само с палиативни решения, които позволяват ако не ликвидацията, то поне минимизирането на щетите, които флибустиерите на анархията нанасят на международното корабоплаване. Тоест изпитаните (но не особено ефективните) мерки като патрулирането на бойните кораби; поставянето на корабите частни военни или охранителни компании. Възможно е частичното сваляне върху забраната за поставянето върху гражданските съдове на отбранителни съоръжения – картечници голям калибър или дори леки оръдия.

снимка: wikipedia.org