Трагедията засегнала малката островна държава беше широко отразена от медиите по целия свят. Телевизиите показваха жестоките последствия на земетресението, хилядите останали без дом, опитите за спасение на затрупаните под развалините.

Видяхме и реакцията на международната общност - обещания за помощ, изпращане на спасителни екипи и както винаги, отзива на Щатите, основно изразен под формата на военната им мощ и корпуса на Морската пехота.

Но медиите отново представиха една доста сдъвкана картина на реалността и почти никой не дръзна да разкаже за причините, които доведоха до тежкото положение в което се намира населението на Хаити. Всички казваха за бедността и пренаселеността, но никой не си направи труда да обърне внимание на първопричините за това.

Дори, разглеждайки интернетските публикации, попаднах на някакъв блогър, който в сбита форма твърдеше, че знае причината за икономическата разруха в Хаити.

Статията му не беше дълга и в нея авторът твърдеше, че е открил единствената причина хаитяните да са в това положение - защото правителството им е корумпирано и, така да се каже, затова са на "тоя хал". Направо да ти се прииска да си помислиш - "еми, корумпирани чернилки, сами са си виновни".

Не! Монетата винаги има две страни, нали? Това е все едно да чуеш, че от някъде капе вода и твърдо да решиш, че навън вали, без даже да пробваш да погледнеш през прозореца.

Е, аз реших да изгубя малко време и да преведа още една статия по темата Хаити. Тя ще ви даде още малко насоки и факти, които да ви помогнат да изградите по-пълно и премерено мнение по въпроса.

Благодаря Ви за времето, което отделяте.

----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Global Research

Toward Freedom

20/01/2010

Печелене на гърба на кризата в Хаити   Бенджамин Дангл   Щатските корпорации, частните наемници, Вашингтон и Международния Валутен Фонд използват кризата в Хаити, за да трупат печалби, провеждат непопулярна неолиберална политика и да увеличават военния и икономически контрол над населението на Хаити.   След земетресението, което разруши повечето от инфраструктурата и държавните учреждения, хаитяните разчитаха един на друг в оказването на помощ, работейки заедно, за да вадят съседите, приятелите и близките си изпод развалините. Репортаж на    IPS News в Хаити разказва, че „В деня след земетресението не се наблюдаваше разпространение на насилие. Оръжие, ножове и кражби не се забелязваха по улиците, изпълнени със семейства, които изнасят покъщнината си. те огласяваха гнева и разочарованието си не с юмруци, а с тъжни песни, огласящи нощта.”   Боб Молиер, организатор в популярната политическа партия Фани Лавалас, беше убит по време на земетресението. Съпругата му, Мариан Молиер, каза пред IPS News след като погреба мъжа си, „За мен повече няма живот, защото Боб беше всичко за мен. Загубих всичко. Всичко е разрушено,” казва тя. „Спя на улицата, защото вече съм бездомна. Но когато намеря малко вода я деля с всички. Ако някой даде малко спагети, аз ги деля със семейството си и другите.”   Това не е типът солидарност, проявила се в разгара на кризата – и забавената и неясна реакция от страна на международната общност – която съсредоточи върху себе си вниманието на повечето корпоративни медии в САЩ. Вместо това, повтаряйки ехото на отразяването и призивите за милитаризиране на Ню Орлиънс в разгара на урагана Катрина, медийните емисии говорят за грабежи и нуждата от сили за сигурност, които да опазят частната собственост.   Молба отправена от Ъруин Берфолд, собственика на Big Star Market в Петионвил, Хаити, отразява грижите относно печалбите на гърба на хората. Берфолд казва пред Washington Post за супермаркета си, „Вътре всичко е изчистено. Готови сме да отворим. Просто ни трябва малко охрана. Тъй че, ще пристигнат (американски) морски пехотинци, нали?”     Милитаризацията е вече на път. Тази седмица САЩ пращат хиляди войници на острова. Хаитянското правителство сдаде контрола на столичното си летище на Щатите. Бразилия и Франция вече подадоха оплаквания, че американските военни самолети вече са получили приоритет в достъпа на полетите до международното летище.   Президентът на Венецуела Уго Чавес, реагира по повод разполагането на щатските войски. „Прочетох, че пристигат 3000 войници, морски пехотинци, които са въоръжени така сякаш отиват на война. За бога, там не изпитват недостиг от оръжие. Доктори, медицина, гориво, полеви болници, това трябва да изпратят САЩ,” каза Чавес. „Те прикрито окупират Хаити.” Президентът на Венецуела изрази готовност да изпрати нужното количество гориво, за да се подсигури снабдяването с електричество и транспортът.     Героична История в Задния Двор на Вашингтон Също така, в основните новинарски емисии се споменава много малко за това как, на първо място, американското правителство и корпорации спомогнаха в обедняването на Хаити, създавайки икономическата нищета, заради която подобни бедствия причиняват толкова големи щети. Не се говори и за героическата борба на страната срещу империализма и робството. Фидел Кастро неотдавна отбеляза, че „Хаити беше първата страна, в която 400 хил. африканци, поробени и превозени от европейци, се надигнаха срещу 30 000 бели робовладелци по плантациите със захар и кафе, по такъв начин предприемайки първата велика социална революция в нашия край на света... Най-изявения генерал в армията на Наполеон беше победен тук. Хаити е чист продукт на колониализма и империализма, на повече от век използването на човешките му ресурси чрез най-суровите форми на труд, на военни интервенции и изсмукването на природните му ресурси.”   Университетският професор Питър Хоулърд, пишейки в Guardian Unlimited, критикува Вашингтон за отговорността му за предизвикване на страданието в Хаити, което Щатите в момента претендират, че се опитват да облекчат. „Още от нахлуването и окупирането на страната от Съединените Щати през 1915, всеки значителен политически опит да се позволи на хората на Хаити да преминат (както казва бившия президент на страната Жан Бертран Аристид) „от абсолютна мизерия до достойна бедност” е бил жестоко и преднамерено блокиран от американското правителство и някои негови съюзници. Правителството на Аристид (избрано от около 75% от електората) става най-скорошната жертва на това влияние, в резултат на международно спонсориран преврат през 2004, взел няколко хиляди живота и предизвикал вълна от негодувание сред мнозинството от населението. ООН впоследствие изпраща внушителнии невероятно скъпи стабилизащи и омиротворителни сили в страната.”   Браян Конканън, директор на Institute for Justice and Democracy in Haiti, казва на Хоулърд за първопричините, довели до пренаселяването на кварталите на Порт-о-Пренс, които понасят най-тежкия удар на земетресението. „Тези хора попаднаха там, защото те или техните родители бяха преднамерено изтласкани от селските райони чрез политиката на помощи и търговия, специално предназначена да създаде голяма, затворена и поради това лесна за експлоатация работна ръка в градовете; по определение те са хора, които не биха могли да си позволят земетръсоустойчиви жилища.” Неестествени кризи като тази направиха земетресението много по-разрушително.     Бедственият Капитализъм Идва в Хаити   Както Наоми Клайн подробно доказа в книгата си The Shock Doctrine: The Rise of Disaster Capitalism (Шоковата Доктрина: Разцветът на Бедствения Капитализъм), изчерпателна история, "докато хората все още изпитват потреса от природните бедствия, войните и икономическите кризи, пресметливите политици и индустриалните първенци по престъпен начин налагат решения, които никога не биха били приети в период на по-стабилни времена.” Тези стремежи за провеждане на непопулярна неолиберална политика започна почти веднага след земетресението в Хаити.   В разговор записан от Democracy Now!, Клайн разказва, че бедствието в Хаити е създадено, от една страна, от природата, а от друга „е усилено от бедността, която правителствата ни толкова се стараят да разширят. Кризите – природните бедствия се проявяват толкова тежко в страни като Хаити, защото почвата ерозира силно, бедността кара хората да строят в много, много рискови условия, заради което къщите просто рухват, тъй като са строени на места, където не трябва. Всичко това е взаимосвързано. Трябва да ни е абсолютно ясно, че тази стратегия, частично естествена, частично ръкотворна, трябва при всички положения да послужи, от една страна, да вкара Хаити в още по-големи кредитни дългове, и от друга, да проправя път на непопулярни корпоративни политики в интерес на нашите корпорации.”   След трагедията в Хаити, Клайн посочи, че Heritage Foundation, "един от водещите поддръжници на експлоатацията на катаклизмите с цел проправяне на тяхната непопулярна про-корпоративна политика", излезе със заявление в сайта си след земетресението: „В допълнение към провежданата незабавна хуманитарна помощ, Съединените Щати се отзовават на трагичното земетресение в Хаити и предлагат възможности за преобразуване на неефективните правителство и икономика на Хаити, както и да подобри обществения имидж на САЩ в региона”.   Наемната търговска група International Peace Operations Association (IPOA) веднага предложи услугите си за осигуряване на "безопасност" в Хаити на компаниите, които членуват в нея, по думите на Джеръми Скахил. Часове след земетресението, Скахил написа, както обяви сайтът на IPOA, „Непосредствено след трагичните събития в Хаити, редица компании, членове на IPOA, са на разположение и в готовност да обезпечат разнообразие от критически хуманитарни услуги на жертвите от земетресението.”   Кати Робинсън, изпълнителен директор на Fortune 500, в миналото работела в Goldman Sachs Companies, написа за земетресението в Хаити. „Бизнес лидерите, с които се срещнах видяха достатъчно разочарование и страдание,” отбеляза тя. „Хаити се нуждае от икономическо развитие и създаването на истински среден клас... Планираме множество неща, включително създаването на нови и иновативни начини за използване на международните помощи и държавната подкрепа, за да промотираме частните инвестиции."   На 14 януари Международният Валутен Фонд (МВФ)* оповести заем от 100 милиона долара за Хаити, за да окаже помощ във възстановителните работи. Обаче, Ричард Ким от The Nation написа, че този заем е добавен към 165 милиона долара дълг натрупан от заеми, условията по които „включват повишаване на цените на електричеството, отказ от увеличаване на заплатите в публичния сектор, с изключение на онези, които получават минимални заплати и поддържане на ниска инфлация." Този нов сто милионен заем е на същите условия. Ким пише, „в смисъла на тази най-скорошна трагедия, МВФ продължава да използва кризите и дълговете като облегчение за налагането на неолибералните реформи.”   Последното нещо, което в момента е нужно на Хаити, е допълнителен дълг; нужни са им субсидии. Както писа Ким, взимайки под внимание доклад от Центъра за Международна Политика, през 2003г. „Хаити харчи 57.4 милиона долара, за да обслужва дълговете си, докато общата чужда помощ насочена за образование, здравно осигуряване и други услуги е едва 39.21 милиона долара.”    В разгара на страданието и мъката донесени от земетресението, много хаитяни се събраха заедно, за да се утешат и да си помогнат. Журналистът Дейвид Уилсън, намиращ се в Хаити по време на труса, описа песнопенията последвали бедствието. „Няколко стотин души се събраха на една от пресечките, за да пеят, приплясват с ръце и да се молят тук около 9 часа миналата нощ, около 4 часа след като земетресение разруши по-голямата част от столицата на Хаити.” Млад американец хаитянин коментира пред Уилсън относно пеенето, „Хаитяните са различни,” казва той. „Хората в другите страни не биха направили това. Това е чувство за общност.”   Ако тези елементи на „хуманитарно” подпомагане продължат в същия експлоататорски дух, същата тази общност ще бъде още по-смазана от бедственния капитализъм и империализма.      Когато международните първенци и институции говорят колко войници и долари те ще дарят на Хаити, е важно да се отбележи, че Хаити се нуждае от доктори, а не войници, помощи, а не заеми, усилен публичен сектор вместо мащабна приватизация, както и изключителна солидарност с организация сред населението и хора, които да подкрепят самоопределението на страната.      „Не ни трябват войници,” Патрик Ели, бившия министър на отбраната в правителството на Аристид каза пред Ал Джазира. „Тук няма война.” В добавка към критикуването на присъствието на войниците, той коментира контрола, който САЩ упражняват над летището. „Избора кой да каца и кой не, приоритета на полет(ите), трябва да се определя от хаитяните. В противен случай, това е окупация и може да се случи така, че нуждите на хаитяните няма да се зачитат, а ще се зачита или само това какво чуждата страна определя за нужно на Хаити, или какви са интересите й .” 

За повече информация и предложения как да се покаже солидарност към хората на Хаити, прочетете тази статия.  

Бенджамин Дангл е автор на The Price of Fire: Resource Wars and Social Movements in Bolivia (AK Press) и подготвящата се да излезе книга Dancing with Dynamite: Social Movements and States in Latin America (AK Press).

Той е редактор на сайта TowardFreedom.com, прогресивна перспектива към световните събития, както и на UpsideDownWorld.org, уебсайт посветен на активистките и политически дейности в Латинска Америка.