Както и се полага на истинските олигарси, „Енрон” се радвал на изключително тесни връзки в политическите кръгове, особено републиканската партия. Президентът на корпорацията Кенет Лей се е смятал за личен приятел на Джордж Буш-младши. На практика „Енрон” е бил спонсор номер 1 на избирателната кампания на сегашния президент на САЩ (по време на написване на статията това е Джордж Буш – бел. прев.), както и в предшестващата му политическа кариера. Парите щедро се жертвали и в полза на предизборните нужди на други политически фигури (основно републиканци, но и демократите са взимали по нещо). За тази цел „Енрон” и персонално длъжностните му лица са жертвали милиони долари (по експертна оценка около 6 милиона в периода 1989-2001г.). 

Много от високопоставените сътрудници в администрацията на Буш-младши в миналото са влизали в състава на ръководството на „Енрон” или са били негови сътрудници, адвокати, съветници и т.н., да не говорим за владеенето на пакети негови акции. В резултат на това „Енрон” не само получава безпрецедентен дял в държавните доставки на електроенергия, но и безпрецедентни данъчни облаги и заедно с това и решаващо влияние при избора на лица отговорни за регулацията на енергийния пазар (тоест призвани да осъществяват надзор над самата корпорация).

Въпреки това, всичко казано по-горе може и да не изглежда особено прегледно, но като цяло съответства на американското законодателство. В частност, предизборните дарения естествено не са се правели „на тъмно”, както е прието в някои други страни, а се осъществявали чрез банкови преводи и са получавали съответно отражение в отчетността както от страна на платците, така и от предизборните щабове.

Сенчестата страна в дейността на „Енрон” се криела другаде – в счетоводството й. Както се оказва по-късно, през 90-те години ръководството на корпорацията е разработило и реализирало изключително сложна схема предназначена да укрива от обществото и в частност, собствените си акционери и инвеститори, истинското положение на финансите на компанията. Заради това бил създаден огромен брой хиляди отделни юридически лица, основно офшорни компании и сдружения. Така, само на един юридически адрес (Джорджтаун, п/к 1350) на Каймановите острови били регистрирани 692 дъщерни компании на енергогигатна.

Всички офшорни компании били създадени на абсолютно законни основания, с подаване на съответни отчети в данъчните органи на САЩ. Дори повече, дейността на офшорния флот на „Енрон” била одобрена от борда на директорите му, адвокатите и външните одитори, фирмата „Артър Андерсен”. При това одиторите без съмнение са взимали активно участие в разработката на цялата схема. (Не е тайна, че всички водещи одиторски фирми по света предлагат на клиентите си едни или други схеми за намаляване на данъците. Различават се само мащабите…)

Въпреки невероятната сложност на тази конструкция, принципа на действие бил достатъчно прост – от една страна, сделки с електроенергия прекарвани през дъщерни компании, които са позволявали според необходимото да се „раздува” себестойността, а значи и продажбената цена на тока, а от друга страна – по офшорни сметки са се регистрирали онези дългове на корпорацията, които тя не е искала да изважда на показ.

Трябва да се спомене това, че американските закони предполагат достатъчно строги „анти-офшорни” мерки. Положенията в законодателството относно така наречените контролирани чуждестранни корпорации предвиждат принудително включване на доходите на офшорните компании в облагаеми доходи на американските им собственици. Затова в САЩ е невъзможно просто да прехвърлиш печалби на собствена офшорна сметка с цел да се избегнат данъци, едновременно с това оставайки поне формално в рамките на закона.

Но ръководството на „Енрон” имало други задачи. На офшорните сметки се прехвърляли не печалбите, а загубите. Защо? В резултат на това значително се повишавали финансовите показатели на корпорацията, цената на акциите й се увеличавала, тя заемала все по-голям пазарен дял, а пък ръководството й получавало право на многомилионни премии, да не говорим за ръста на стойността на техните пакети акции в собствената им компания. Успоредно с това, някои ръководители успявали да печелят от търговската дейност на онези офшорни сметки, през които минавали финансовите потоци. В частност се предполага, че главният финансов администратор на „Енрон”, Ендрю Фастоу, който и разработил цялата грандиозна схема, получил от дейността на една от офшорните сметки над 30 милиона долара, а помощникът му Майкъл Коппър получил 10 милиона (Това вече не се вписва в американските закони дори формално, тъй като е налице явен конфликт на интересите на корпорацията й длъжностните й лица).

Но какво става с данъците? В такъв случай толкова мощна корпорация във финансов план, разбира се, трябва да е един от най-големите данъкоплатци на Америка? Съвсем не. Всички знаят, че балансовата печалба и облагаемата печалба не значат абсолютно едно и също. В дадения случай обаче цифрите предоставяни на акционерите и данъчните власти се разминавали просто невероятно. На данъчните се предоставяли всички приходи и разходи в пълен размер, в резултат на което за данъчни цели корпорацията била на абсолютна загуба. „Енрон” с години изобщо не плащал данък печалба. Вместо това, напротив, корпорацията получавала от хазната солидни данъчни компенсации – общо 380 милиона долара в периода 1996-2000 година.

Имайки предвид, че корпорацията естествено е ползвала услугите на най-високоплатените юристи и счетоводители на САЩ, може да не се съмняваме, че всяка отделна операция, договор или данъчно пресмятане на „Енрон” са били напълно законни, почти законни или поне са имали добри шансове да бъдат признати за законни ако се стигне до съд. Общият резултат обаче се оказал просто чудовищен. Неизчислените дългове се натрупвали като снежна топка и в крайна сметка не могли да не изплуват на повърхността. Катастрофата се случила през 2001 г., първата година от новото хилядолетие.  

През новата година „Енрон” се сдобил с нов президент – Джефри Скилинг. При това Кенет Лий останал на поста председател на борда на директорите. След половин година обаче, явно отишли за вникване в ситуацията, Скилинг неочаквано подал отставка (и сега е принуден да дава свидетелски показания и да се бори с обвиненията в съучастие). През август 2001 корпорацията отново била оглавена от Лий. Въпреки предупрежденията за надвисналия колапс, които вече започнали да постъпват от помощниците му, Лий бодро заявил на сътрудниците на корпорацията, че работите на фирмата никога не са били така блестящи и че акциите й непременно ще нараснат с 800% в близките десет години. Трябва да се спомене, че Лий вече се бил освободил от принадлежащите му акции на „Енрон” надхвърлящи сумата от 20 милиона долара. Това сторили и много други в ръководството на корпорацията. (Сега тече съдебното разглеждане относно вътрешните сделки).

През октомври дошло време за подаване на отчетите за четиримесечието. По това време продължаването на укриване на дългове се оказало невъзможно. „Енрон” обявил загуби в размер на 638 милиона долара както и намаляването на собственния капитал на корпорацията с 1,2 милиарда долара. Като причина за загубите били посочени офшорните машинации на главния счетоводител Ендрю Фастоу, когото веднага уволнили.

Акциите на „Енрон” се устремили рязко надолу. Кенет Лий се обърнал за помощ към правителството, но кабинетът решил да не се намесва. Вместо помощ Комисията по ценни книжа започнала разследване по отношение на възможен конфликт на интересите при операциите с офшорки.

През ноември „Енрон” бил принуден още веднъж да прегледа отчетността си. отчетената печалба за последните 5 години била намалена с 586 милиона долара, а дълговете се увеличили с още 2,5 милиарда. Акциите на корпорациите, които в началото на годината още се задържали на нивото около 80 долара за парче, рухнали до ниво под 1 долар.  

След това енергийната компания „Дайнеджи”, по-рано изявявала желание да закупи бедстващия си конкурент, решително се отказала от тези планове. През декември 2001 „Енрон” бил принуден да подаде заявление за банкрут според реда предвиден в Глава 11 на Кодекса по банкрутите (това значи, че на компанията се предоставя възможност да реструктуризация при временна защита от исканията на кредиторите). Този фалит се оказал най-големият в американската история. Били уволнени повече от 4 хиляди сътрудници в САЩ и повече от хиляда в Европа.

Също така станало ясно, че са изгорели пенсионните спестявания на 15 хиляди сътрудници на „Енрон” в размер на около 1 милиард долара. Работата е там, че пенсионният им фонд, контролиран от самата корпорация, вложил по-голямата част от събраните средства в акции на „Енрон”, които сега не стрували нищо.

По отношение на „Енрон” започнало разследване. Веднага изплувал въпросът относно неблаговидната роля на одиторите. Оказало се, че сътрудниците на фирмата „Артър Андерсън” не само са участвали в разработването на схемите на дейността на корпорацията, но и в преддверието на катастрофата унищожили (с помощта на шредери) огромно количество чувствителна документация, отнасяща се към „Енрон”. На това основание голямото жури признало компанията „Артър Андерсън” за виновна по обвинение във възпрепятстване на правосъдието, след което една от водещите одиторски фирми в света на практика престанала да съществува. Присъдата (500 хил. долара глоба) изнесена на одиторската фирма през октомври 2002 се превърнал едва ли не във формалност…

Основните действащи лица в тази история се възползвали от правото си да се откажат от даването на показания на основанието, че тези показания биха могли да свидетелстват против тях. Те били Ендрю Фастоу, главен счетоводител на корпорацията и предполагаемият автор на престъпната схема, Кенет Лий, президент и председател на корпорацията, както и Дейвид Дънкан, главен одитор на корпорацията в „Артър Андерсън”. Степента на вината на всеки от тях от тук нататък ще се определя от американския съд.  

Помощникът на Фастоу, Майкъл Коппър, се съгласил да сътрудничи със следствието и се признал за виновен в замяна на възможността това да се вземе предвид от съда.

Именно на неговите показания във връзка с измамите в „Енрон” до голяма степен разчита следствието. През октомври 2002 спрямо Фастоу било изнесено обвинение за мошеничество, както и за пране на пари, престъпен заговор и др. (общо 78 точки). Главният счетоводител продължава да не дава показания и смята да се оправдае непосредствено по време на съдебното заседание. Заради измамите го заплашват 40 години затвор. Съдебните дела вероятно ще продължат дълго. Освен процесите по самия банкрут, кредиторите традиционно се опитват да получат пари от онзи, който ги има – в този случай това са банкерите на „Енрон”. Групата акционери на „Енрон” загубили инвестициите си по-рано вече подали граждански иск спрямо самата корпорация и одиторите й, обвинявайки ги в мошеничество и настоявайки да им бъдат върнати парите вложени в акции. През юли 2002 ищците решили да добавят към списъка на ответниците и ред водещи американски и чуждестранни банки (в това число Citigroup и J. P. Morgam Chase), които са обвиняеми за това, че са помагали на „Енрон” да заблуждава инвеститорите си. А именно – банкерите са предоставяли на енергийния гигант кредити за попълване на оборотните му средства под формата на предплатени суми (за ток?), а корпорацията след това тайно е връщала парите на офшорни сметки контролирани от банките. Целта на „Енрон” е била да се скрие от инвестиционната общественост бедственото положение с оборотните средства, целта на банкерите пък била да получат необичайно висок процент по кредит (7% на година вместо 3%). Впрочем, експертите смятат, че доказването на обвиненията срещу банкерите в съда ще бъде трудна задача за излъганите вложители.

Скандалът се прехвърлил и зад граница. Така, във Великобритания „Енрон” спонсорирал не консервативната, както може да се предположи, а напротив, лейбъристката партия, която и спечелила на изборите. Сега консерваторите обвиняват лейбъристите за това, че те като благодарност са изграждали енергийната политика на страната в полза на „Енрон”.

Трябва да се спомене, че в Европа историята с „Енрон” на много хора се сторила до болка позната – нещо подобно се случило в началото на 90-те с една от водещите банки на Франция, че и на целия свят – „Креди Льоне” (Credit Lyonnais). Тогава се разкрило, че ръководството на банката с помощта на злоупотреби с отчетността е скрило огромни загуби, поставили банката на ръба на краха. Тази банка по същество била държавна, така че в скандала се оказали замесени и държавни дейци, в това число отговорните за банковия надзор. Държавата спасила банката с цената на около 15 милиарда долара (от джоба на данъкоплатците), след което през 1999 тя била приватизирана. Тогава се появили много изказвания по повод принципната неефективност на държавното управление над бизнеса и пазарната Америка гледаше към „държавниците” – французи. И ето сега историята се повторила в САЩ. Разбира се, има разлика – в САЩ делото стигнало до съда за година, а във Франция срещу основните участници в аферата обвинение било повдигнато едва през 2002, десет години след краха на банката.

Катастрофата на „Енрон” предизвика своеобразна верижна реакция в американската икономика. Стотици компании използващи аналогичната практика на „творческо счетоводство” се оказали в трудно положение и били принудени да ревизират отчетите си. 10% процента от корпорациите котиращи се на американските борси преразгледали финансовите си резултати за последните пет години. За много от тях това довело до фатални последствия. Рекордът на „Енрон” не се задържал дълго: през юли 2002 с лаврите на най-големия банкрут в историята на САЩ се окичил „УорълдКом” (WorldCom), компания номер две в страната в областта на далечната телефонна връзка и най-големият интернет оператор в света. Списъкът на активите на „УорълдКом” в заявлението за банкрут подадено по същия начин, в съответствие с Глава 11, се оценява на 107 милиарда долара, а при „Енрон” цифрата е едва 63 милиарда. Един месец преди фалита си „УорълдКом” обявили, че в отчетите му е открита грешка на стойност 3,8 млрд. долара.

Срещу някои от бившите ръководители вече са повдигнати официални обвинения. Одитори отново се оказали „Артър Андерсън”… Впрочем, в „УорълдКом” остават оптимисти и се надяват да продължат дейността си след реструктуризацията.

Всички тези събития породили сред американското общество напрегнати размисли относно теми като бизнеса и властта, ролята на комерсиалните структури във финансирането на избирателните кампании, влиянието на енергийните компании над енергийната политика на страната, конфликтът на интереси при едновременно оказване на консултантски и одиторски услуги и т.н. Отделни екстремисти дори поставят под въпрос необходимостта от съществуването на пазара на електроенергия, смятайки го за една голяма афера.

Законодателната мисъл обаче се развивала в малко по-различна насока. През юли 2002 президентът Буш тържествено подписал приетото от Конгреса законодателство по борба с корпоративното мошеничество. В речта си президентът го оприличил на терористичните актове от 11 септември 2001 и обещал, че нито едното, нито другото ще успеят да подкопаят американската икономика. Новото законодателство предвижда по-строг контрол от страна на държавата и акционерите на компаниите по отношение на самите компании, длъжностните им лица и одиторите. Законът, в частност, създава нов надзорен орган за одиторска дейност към Комисията по ценни книжа (по-рано счетоводните фирми в САЩ били основно саморегулиращи се). Законът задължава компаниите да създават независими одиторски комитети, които (а не ръководството на компанията) да наемат одитори за проверка на сметките на компанията. Законът настоява ръководството на компанията лично да заверява отчетността. Накрая, законът въвежда опростени процедури на съдебното преследване от страна на акционерите на самите компании, ръководителите им и одиторите. Възможните присъди за ръководителите-мошенници също се увеличили четворно до 20 години, а в някои случаи и 25 години.

Предизвикали ли са тези мерки съответния ефект? Минаха шест години и сега цялата американска икономика напомня един голям „Енрон”. Причините довели до краха на енергийния гигант с времето могат да станат и основни предпоставки за краха и на глобалния американски проект.