Това призив за джихад (свещена война) взет от някой прословут поддръжник на ислямския фундаменталист Осама бин Ладен ли е? Или може би е комюнике разпространено от насилствения режим на Талибаните в Кабул?

Всъщност, тази пламенна възхвала на смъртоносните подвизи на днешните поддръжници на най-големият терорист бин Ладен и съюзниците му талибани в свещената му борба срещу „империята на злото”, е била изказана от американския президент Роналд Рейгън на 8 март 1985. „Империята на злото” били Съветският съюз и движенията в Третия свят борещи се срещу поддържаните от САЩ колониална диктатура и апартейд.

Каква промяна. В резултат на серия зверски терористични атентати, най-позорният от които- масовото убийство на над 6000 работници на 11 септември в Ню Йорк и Вашингтон - бин Ладен, „борецът за свобода” сега е сочен от Щатите и Западната общественост като „терористичен главатар” и „злодей”.

А сега правителството на САЩ отказва да признае централната си роля в създаването на изпълненото със жестокост движение, което възкреси бин Ладен, талибаните и ислямските фундаменталисти поразили Алжир и Египет- и на практика катастрофата сполетяла Ню Йорк.

Масовите медии също принизяват ролята на произхода на бин Ладен и неговия смъртоносен модел на ислямския фундаментализъм.

През април 1978, Народната Демократическа партия на Афганистан (НДПА) завзема властта подтикната от решителните мерки взети срещу нея от репресивното правителство. 

НДПА била решена на крайна поземлена реформа в полза на земеделците, правата на профсъюзите, разширение на образователните и социални услуги, равенство за жените, както и отделянето на религиозната от светската власт. НДПА също поддържала усилването на връзките между Афганистан и Съветския съюз.

Тази политика предизвикала възмущението на богатите полуфеодални земевладелци, религиозни водачи (много от моллите били също и едри земевладелци) и племенните лидери. Те веднага започнали да организират съпротива срещу прогресивната политика на новото правителство под предлога, че защитават исляма. 

Вашингтон, опасявайки се от разпространението на съветското влияние (и особено радикалния пример на новата власт) в Пакистан, Иран и Персийския залив, веднага предложили подкрепата си на афганските "муджахедини", както била известна опозиционната сила. 

Вследствие на вътрешни борби в НДПА през 1979, довели до свалянето на лидера на Афганистан, хиляди съветски войници навлизат в страната, за да се предотврати падането на правителството. Това само дало стимул на различните фундаменталистки фракции. Техният реакционен джихад (свещена война с неверниците) получил оправдание като "национално освобождение" в очите на много афганци.

Съветската армия се изтегля впоследствие от Афганистан през 1989, а муджахедините завземат Кабул през 1992.

Между 1978 и 1992, американското правителство налива най-малко 6 милиарда долара (по някои изчисления сумата достига 20 млрд.) под формата на оръжие, обучение и подпомагане на движенията на муджахедините. Други западни държави, както и богатата на нефт Саудитска Арабия, инвестират също толкова средства. Богати арабски фанатици, като Осама бин Ладен например, също се включват във финансирането.

Позицията на Вашингтон спрямо Афганистан била оформена от съветника по национална сигурност в кабинета на Джими Картър Збигнев Бржезински и продължена от наследниците му. Плановете му отивали далеч отвъд това просто да изгони Съветските войски от Афганистан, а да постави началото на интернационално разпространение на ислямския фанатизъм в мюсюлманските съветски републики в централна Азия, за да дестабилизира Съветския съюз.

Внушителният план на Бржезински съвпаднал с амбициите за доминация в региона на пакистанския военен диктатор ген. Зиа ул-Хак. Продуцираните от Щатите радио Свобода и радио Свободна Европа разпространявали ислямски фундаменталистки речи в Централна Азия (в същото време парадоксално осъждайки "ислямската революция" свалила от власт проамериканския шах на Иран през 1979).

Подкрепяната от Вашингтон муджахединска фракция водена от Джилбудин Хекматияр била една от най-жестоките. Западното осъждане на тероризма не се отнасяло към този отвратителен "борец за свобода". Хекматияр си спечелил славата през 70-те, пръскайки киселина в лицата на жените, които отказвали да забулват лицата си.

След като муджахедините превзели Кабул през 1992, войските на Хекматияр не спрели да обстрелват града с ракети и снаряди предоставени им от САЩ, убивайки над 2000 мирни жители, докато новото правителство не се съгласило да направи водача им министър-председател. Бин Ладен пък бил близък довереник на Хекматияр и движението му.

Хекматияр паралелно бил известен и с производството и търговията на опиум. Помощта на ЦРУ към муджахедините съвпаднала с разрастването на бизнеса с наркотици. За 2 години афгано-пакистанската граница се превърнала в най-големия коридор за хероин, осигурявайки 60% от наркотика в САЩ.

През 1995 бившият директор на ЦРУ по линия на Афганистан без капка смущение разказва за бума в търговията с наркотици: "основната ни задача беше да навредим колкото се може повече на Съветския съюз. Наркотиците бяха следствие от това, да. Но основната задача беше изпълнена. Съветските войски се махнаха от Афганистан."

По думите на Ахмед Рашид, кореспондент на Фар Ийст Екъномик Ревю, през 1986 шефът на ЦРУ Уилиам Кейси насочил подкрепата на ЦРУ към едно старо предложение на ISI (под тази абревиатура се има предвид Пакистанското разузнаване или Inter-Services Intelligence както е известно на английски) за набор на наемници по целия свят за джихада в Афганистан. Поне 100 000 ислямисти минават през Пакистан в периода 1982-1992 (около 60 000 посещават фундаменталистки школи в Пакистан, не всички от които са участвали във военни действия). 

Джон Куули, бивш журналист в щатската телевизионна мрежа АВС и автор на книгата Несвещени войни: Афганистан, Америка и Световният тероризъм, разкрива това, че мюсюлманите набирани в щатите за муджахедини са били изпращани в Кемп Пири (Camp Peary), тренировъчна база за шпиони на ЦРУ във Вирджиния, където млади афганци, араби от Египет и Йордания, и дори неколцина афроамериканци "чернокожи мюсюлмани" са били обучавани на "саботажни умения".

На 1 ноември 1998 британският вестник Индипендънт оповестява информацията, че един от обвинените за бомбените атентати през 1998 срещу щатските посолства в Кения и Танзания, Али Мохамед, е обучавал "дейци на бин Ладен" през 1989.

Тези "дейци" са били вербувани в центъра за бежанци "ал Кифа" в Бруклин, Ню Йорк, където са преминавали паравоенно  обучение на територията на града, а след това са били изпращани с американска помощ в Афганистан, за да се присъединят към силите на Хекматияр. Мохамед служил в елитното американско подразделение "Зелени барети".

Програмата, посочва Индипендънт, била част от одобрения от Вашингтон план наречен "операция Циклон".

В Пакистан муджахедините са получавали нови наемници, пари и оборудване чрез организация наречена Мактаб ал Хидамар (МАК или Maktab al Khidamar).   

МАК била предната линия на Пакистанското разузнаване (Inter-Service Intelligence Directorate). ISI били първият получател на значителна и в същото време прикрита помощ от ЦРУ и Саудитска Арабия в помощ на действията в Афганистан. Бин Ладен бил един от тримата ръководители на МАК. През 1989 той става основен ръководител на МАК.

Индипендънт също предлагат и версията, че Шейх Омар Абдел-Рахман, египетски религиозен лидер, който също попада в затвора заради атентата срещу световния търговски център (СТЦ) през 1993, е друг продукт на операция Циклон. Той попада в САЩ през 1990 с одобрението на ЦРУ. Конфиденциален доклад на ЦРУ заключава, че управлението е "частично виновно" за взрива в СТЦ през 1993, отново по информация на Индипендънт.

Осама бин Ладен, един от двайсетимата синове на строителен магнат-милиардер, пристига в Афганистан през 1980, за да се присъедини към джихада. Суров религиозен фанатик и бизнес магнат, бин Ладен се специализирал във вербуването, финансирането и обучението на близо 35 000 наемници неафганци, които се включват на страната на муджахедините.

Семейството на бин Ладен заема бележито място в управляващата класа на Саудитска Арабия и е обвързано във личен, финансов и политически план с про-американсото кралско семейство на страната.

Крал Фейсал удостоил бин Ладен-старши с поста министър на обществените строежи. Новият министър предоставил на собствените си строителни компании изгодните договори за възстановяване на най-светите джамии в Мека и Медина. Вследствие, семейната компания на бин Ладен става през 1966 най-голямата частна строителна фирма в света.

Бащата на Осама бин Ладен починал през 1968. До 1994 Осама имал достъп до дивидентите от тази бизнес империя, натрупала капитала си по спекулативен път. 

(Често цитираното богатство на бин Ладен младши в размер на 200-300 милиона долара е пресметнато от Щатския Департамент на САЩ, които просто делят днешната стойност на нетната сума на семейното богатство на бин Ладен, оценявано на 5 милиарда долара, по броя на старшите синове-наследици. Рядко споменаван факт е този, че семейство бин Ладен се отрича от Осама през 1994, поемайки контрол над неговия дял от наследството.)

Военните и бизнес начинания на бин Ладен получили благословията на династията бин Ладен, както и на реакционния режим на Саудитска Арабия. Близките му работни отношения с МАК ясно показвали, че ЦРУ са напълно наясно с действията му.

Милт Бърдън (Milt Bearden), служебен началник на ЦРУ за Пакистан през 1986-89, признава пред Ню Йоркър /24.01.2000/, въпреки че е нямал лични контакти с бин Ладен- "Дали знаех, че е там? Да, знаех... Хора като бин Ладен докарваха за военни нужди по 20-25 милиона долара на месец от други саудитци и араби от Залива. Това са доста пари. Това са 200-300 милиона на година. Това правеше Осама бин Ладен."

През 1986 бин Ладен прекарал от Саудитска Арабия в Афганистан тежко строително оборудване. Ползвайки обширните си инженерни познания в строителството (той е завършил инженерна специалност), строял "тренировъчни лагери", вкопани дълбоко в подножията на планините и пътища към тях.

Тези лагери, наричани "терористични школи" от Вашингтон, са строени в сътрудничество с ISI и ЦРУ. Афганските бунтовници, сред които десетките хиляди наемници обучавани и снабдявани с пари от бин Ладен са били въоръжавани от ЦРУ. Пакистан, САЩ и Великобритания осигурявали инструктори. Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4

Том Карю (Tom Carew), бивш британски командос от SAS бил се тайно за муджахедините разказва пред изданието Бритиш Обзървър на 13 август 2000, "Американците много искаха да обучат афганците на техниките на тероризъм в градски условия- коли-бомби и др.- за да атакуват руснаците в големите градове. Много от тях днес използват терористичните си умения и опит, воювайки срещу всички, които мразят.

Al Qaeda ("Базата", както всъщност се превежда това название), организацията на бин Ладен създадена през 1987-88, за управление на муджахединските лагери и други негови бизнес начинания. Това е стриктно управлявана капиталистическа управителна компания- едновременно управляваща действията на войските от наемници и свързаните с това логистични "законни" бизнес операции.

Бин Ладен просто продължил да прави това, което се искало от него и през 80-те в Афганистан- финансиране, логистика и осигуряване на наемници. Различен бил само главният му клиент. По онова време това били ISI, със задкулисното участие на ЦРУ. Днес от услугите му основно се ползват от режима на талибаните.

Американците започнали да наричат бин Ладен "терорист" едва когато приятелските му отношения с кралското семейство на Саудитска Арабия се развалили заради тяхното решение да позволят разполагането на над 540 000 американски войници на Саудитска територия в резултат на иракското нахлуване в Кувейт.

След като хиляди американски войници останали в Саудитска Арабия и след края на войната в Залива, гневът на бин Ладен се превърнал в твърда опозиция. Той заявил, че Саудитса Арабия и други режими в средния Изток,- като този в Египет, например- са просто марионетки в ръцете на САЩ, така както преди НДПА е била марионетка в ръцете на Съветския съюз. Бин Ладен провъзгласил необходимостта тези зависими режими да бъдат свалени и че дългът на всички истинни мюсюлмани е да изгонят САЩ от Залива. През 1994 саудитското му гражданство било отнето и той бил принуден да напусне страната. Всички негови сметки били запорирани.

Известно време след това прекарал в Судан, после се върнал в Афганистан през май 1996. Той възстановил лагерите, които някога помагал да се строят и предложил съоръженията, услугите и наемниците си на талибаните, които превзели отново властта през септември.

Днес, частната армия на бин Ладен от не афганистански наемници-фанатици е основата, на която се крепи режимът на талибаните.

Преди ужасяващата атака срещу кулите-близнаци на СТЦ, управляващата класа на САЩ изобщо не се притесняваше за последствията на мръсните си сделки с бин Ладен, Хекматияр, талибаните и себеподобните му. След атаките всички те са крайно лицемерни.

В репортаж на MSNBC от 28 август 1998 Майкъл Моран (Michael Moran) цитира сенатор Орин Хатч, високопоставен член на разузнавателния комитет на Сената откъдето е и получено разрешението за работа с муджахедините, казва „че би направил същата стъпка”, въпреки че е знаел в какво ще се превърне бин Ладен.

„Струваше си. Тези неща бяха от първостепенно значение и изиграха важна роля в разпадането на Съветския съюз.”

Днес Хатч е един от най-яростните поддръжници на военните действия.

Друга личност, която многократно се появява на тв екрана след 11 септември е Винсънт Канистрано (Vincent Cannistrano), определян като бивш началник на отдел „контратерористични операции” в ЦРУ.

Със сигурност той е експерт по терористи като бин Ладен, защото той е „насочвал” работата им. Той е отговарял за никарагуанските бунтовници, поддържани от ЦРУ, в началото на 80-те. През 1984, той става контрольор на тайната помощ от Съвета за безопасност на САЩ за муджахедините.

Последната дума принадлежи на Збигнев Бржезински: „Какво беше най-важното ако погледнем историята? Талибаните или разпадането на Съветския съюз? Няколко разбеснели се мюсюлмани или освобождението на Централна Европа и края на Студената война?”