Вече очертахме едни общи рамки и отбелязахме, че една немалка част от думите, които се считат за турски или по точно османо-турски, всъщност не са такива, а с много по древен балкански, (индо)европейски произход. Всъщност този проблем е толкова сериозен в езиково отношение и толкова повърхностно разработен, че всички т.нар. речници на чуждите думи в българският език, както и самата ни представа за тях, се нуждае от едно сериозно преразглеждане.
Напоследък от различни места в България, например от общинския съвет в Стара Загора, а и в град Пловдив в ОС имаше подобен процес, се получават предложения за тотална замяна на останалите от османско време имена на населени места, местности, и други, с български такива.
Процесът на замяна на старите османо-турски имена започва веднага след Освобождението на България и по това време действително е бил наложителен. Тогава огромен процент от названията на селища, реки, планини, местности и т.н. е бил с османо-турски имена, поради петвековното османско владичество. Това прочистване продължава десетилетия наред, чак до наши дни, но и днес според някои хора все още са останали много подобни названия, които трябва да бъдат окончателно сменени с български. Аз като учен, съм против всяка крайност, а по долу ще покажа и на практика, защо това не бива да се прави и защо трябва да избягваме подобни крайности.
Фактът, че някои имена са останали твърдо вкоренени в съзнанието на местното население, които имена на пръв поглед определяме като турски, най-вероятно показва, че тези имена са много, ама много по древни и просто външната им форма не е правилно разчетена, или пък е получила леко изкривяване във времето, в резултат на едно или друго влияние.
Преди да разгледаме имената Мусала, Делиорман, Бакаджик, Хаинбоаз, Белинташ, Небеттепе и други искам да се върна малко по назад по темата.
Споменахме, че много от нарочените в езика ни турски думи са всъщност собствено български, гръцки, латински, или с много древен корен, който се среща и при алтайските езици и при арийските, (индо)европейските.
Навремето чичо Венци Бъчваров, лека му пръст, при когото се събирахме за исторически дискусии, изброяваше десетина „турски” думи и питаше кой идиот ги е обявил за турски. Това бяха думи като гердан, курбан, чешма, сарък, и още други, които за съжаление не помня. Той дори не даваше пример защо тези думи не са турски, но аз самият с времето открих това и без чужда помощ. Наистина възмутително е дума като гердан, която показва очевидна връзка с гръд, гърди (понеже там се носи гердана), да бъде обявена по някаква причина за турска и така да бъде записана в речника на чуждите думи в българския език. (В различните издания там е направено уточнението, че думата идва от персийски, през турски, в български).
Думата чешма, която отново минава за турска, поради това че отсъства в т.нар. старобългарски език (но това е една друга, много дълга тема), е от рода на т.нар. звукоподражателни думи – като чурка, чучурка, чиш, чур, чишкам, чуркам, чучуркам и т.н. Наистина, би могла да е „чужда” дума, но по вероятно не е, а и при такъв род думи, звукоподравателни, трудно може да се спори за родство и бащинство.
Думата сарък, означава дълъг прът или преносно висок дълъг човек, и малко автоматично е обявена за турска. Едно от най-характерните оръжия на древните македонци е така наречената сариса – много дълго, повече от четири метра копие. Така че вероятно още от тези времена трябва да търсим употребата на думата сарък (сариса) – дълъг прът. И т.н. и т.н.
Казахме, че в устойчивите османотурски имена на местности вероятно се крият много по древни названия. Името Мусала, което беше нападнато и нарочено за турско от различни патриоти (musalla – място за молитва), с предложение за промяна, беше сравнително скоро дискутирано от няколко човека в историческите групи. Мисля, че с общи усилия достигнахме до извода, че името вероятно е свързано с думата Муза, място където се събират музите – покровителки на изкуствата и науките. Оттам този най-висок връх на Балканите, вероятно има връзка и със слънчевия бог Аполон, който е покровител на музите.
Много интересна информация носи и името на прохода Хаинбоаз. Действително турската дума боаз означава гърло, отвор, а оттам и планински проход. Само че името Хаин неправилно се извежда от турското хаин – предател, пакостник, а всъщност това е името Хаим – Хаймос – Хемус – древното название на Стара планина. Следователно името е правилно да се изписва Хаимбоаз – Проходът на планината Хемус.
Имаме и много други подобни имена, където турски думи са омесени, не само с български, но и с латински, гръцки и други такива. Изследователят Никола Боев посочва пример с името на връх Акватепе, което съдържа латинската дума аква – вода и турската дума тепе. От този и други примери, той стига до извода че името Белинташ или Беланташ, е възможно да съдържа латинската дума за война – bellum и съответно спомен от въстанието на бесите срещу Рим. Така или иначе възможно е думата белин или белан да означава просто бял, белият (т.е. Белият камък).
Названието на връх Бакаджик, което идва от турският глагол бакмак – гледам, виждам, показва смущаваща близост с украинският глагол бачити – виждам, гледам. Може ли да приемем, че една такава важна дума в украинският език,като глагола гледам, виждам е навлезнала в него чрез тюркско посредничество? Не че не е възможно, но тук ще дам пример и с турският глагол истемек, който буквално означава искам, желая. Тази смущаваща връзка между двата глагола алтайски и арийски също е трудно да бъде обяснена и по-скоро показва влияние от втория към първия.
Що се касае за думата орман – буквални гора, както и подобните кория (а всъщност гора, горичка) говорихме миналия път. Така че, за да не става много дълго изложението ще спрем дотук, като се налага темата да бъде продължена.
Американски военен експерт: Целият свят ...
Намалете бройката на хора, които не прои...
04.09.2019 13:56
и др.- все люде допринесли за загробването на тази държава, чиято каша тоя народ
ще сърба още 100 години!
04.09.2019 15:49
Напоследък от различни места в България, например от общинския съвет в Стара Загора, а и в град Пловдив в ОС имаше подобен процес, се получават предложения за тотална замяна на останалите от османско време имена на населени места, местности, и други, с български такива.
... а после да говорим - за трако-хетско повлияване, тоест БАЛКАНО-АНАТОЛИЙСКИТЕ ЕЗИЦИ - като ФАКТ, за ЕЗИК СУБСТРАТ в османо-"турския" език?
Поздрави!